В сградата на археологическия музей в гр. Бяла на 3 септември беше представена книгата „Приноси към историята на Бяла“. Представянето бе част от тридневните празници, с които се отбеляза 30-годишнината от обявяването на Бяла за град.

Доц. д-р Валерий Йотов, проф. Иван Русев и археологът Александър Минчев като авторски колектив благодариха на всички, които имат принос за тази книга. Това са и геодезистът на археологическите разкопки Мартин Вълчев, който е автор на всички карти и планове, които са в книгата. Доц. Йотов благодари за работата и на дизайнера на книгата Милка Юдова. Той обясни, че идеята за написване на история на Бяла е съществувала десетилетия преди случването й на 3 септември. По тази идея са работили хора като Мария Стефанова, един от бившите кметове на Бяла, Тошо Тошев, известен издател на вестници и други автори. „Когато дойде време за оформлението на заглавието на книгата, след кратка дискусия с проф. Иван Русев, решихме да дадем заглавието „Приноси към историята на Бяла“. Имаше различни други предложения, но накрая надделя заглавието, което виждате, защото то отговаря на съдържанието и утвърждава разбирането за тази книга“ сподели доц. Йотов. Той добави, че книгата „Приноси към историята на Бяла“, която обхваща времевия период от древността до 1878 г. ще бъде допълнена от следващ том, който изследва периода след Освобождението до края на Втората световна война и съвременния период. Там обаче има още какво да се направи, защото всеки от авторите иска да даде най-доброто от себе си и знанията си и затова всичко е подчинено на една силна взискателност, която да гарантира най-добър резултат. Доц. Йотов цитира византийският историк Теофилакт Симоката, който е творил през първата половина на 7 в., който когато преминава през района на Бяла, записва следното: „То е много красиво и високо стръмно поле, което се простира дори до билото но планината, цялото обкичено с цветни градини. Неговите зелени поляни са празник и пиршество за очите … За гледане е приятно, но за описване е мъчно…“

Проф. Иван Русев описа кои са били новите историческите източници, които са дали съвсем непозната информация за историята на Бяла по време на турското владичество. Става дума за два тефтера /регистри/, открити в турските архиви, които са станали познати най-напред на научната общност, а чрез тази книга стават познати и на обществеността. Тези регистри описват селото Ак дере /Бяло дере/, информацията за което преди да се появят тези документи, е била събирана предимноот легенди и предания. В книгата „Приноси към историята на Бяла“ за първи път се стъпва върху османски регистри, единият е от които е от 60-те год. на 16 в., а другият – от 40-те год. на 17 в. Това е един много интересен период, в който се извършват и някои важни административни реформи в Османската империя, в частност и в този район. В резултат на тези реформи тогавашното село Ак дере се оказва подчинено към два различни центъра. Тези регистри са много подробни и детайлни – в тях се откриват имената на данъкоплатците, броя на членовете на сдемейството, занятието на главата на семейството, видовете данъци, описание на землището, неговите граници, административния център и т.н. Професионалният шанс да се получи достъп до тези неизвестни досега документи е в резултат на по-добрите контакти, които българските учени имат с турската историческа общност през последните години.

Археологът Александър Минчев от Варненския музей обърна внимание върху изследванията на мраморите, с които са правени постройките в късноантичната крепост в Бяла. Тези изследвания, които са направени в Полша със съдействието на полския археолог Анджей Диановски, водят до резултати, които променят доста от досегашните представи за вноса на антични мрамори през периода 4-нач. на 7 век. Оказва се, че освен традиционния мрамор, който е доставян във всички черноморски градове от каменоломните на остров Проконес в Мраморно море, днес остров Мармара в рамките на Турция, анализите направени в Полша доказват, че в раннохристиянската църква в Бяла има детайли, изработени от вносен мрамор, доставен от Тукимион, също голяма каменна кариера в този период. Малки обеми мраморни детайла са изработени и от мрамор, доставен от кариерите на островите Парос и Наксос.

Кметът на Бяла Анастас Трендафилов поздрави авторите на книгата и добави, че това е първият научен труд, който обхваща достатъчно дълъг период от историята на Бяла. „Надявам се съвсем скоро да имаме история на Бяла, в нейния пълен формат, която да обхваща и близката и съвременната история. Това, което е направено от авторите на тази книга е впечатляващо. Горещо препоръчвам на всички беленци да прочетат тази книга. Археологическия комплекс на нос Свети Атанас в гр. Бяла е посетен само за няколко месеца от над 15 000 души, което е радостен факт“, каза Трендафилов.

Издаването на книгата "Приноси към историята на Бяла" бе осъществено по проект "Бяла - красива, динамична, успешна туристическа дестинация" на Общинския културен институт /музей/-гр.Бяла, финансиран по Местна стратегия за развитие на МИРГ БЧС Бяла – Долни чифлик – Аврен, Приоритетна ос 4 „Устойчиво развитие на рибарските области”, Мярка 4.1.А. „Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на оперативните разходи на рибарските групи“ на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейски фонд за Рибарство на Европейския съюз и Република България.