Закъснялото Възраждане на Варненския край, плод на пъстрото етническо население засилва духовните потребности на беленци. Група ентусиазирани учители решават да създадат читалище - традиционна форма на българския културен живот. Читалището е учредено на 1. І. 1928 г. от Божин Пенугов, Тодор Пиринчев, Атанас Христов Калчев, Христо Проданов, Никола Проданов, Григор Франков, Аргир Москов, Христо Божинков и учителя Петър Пенчев с помощта на клона на Б.Н. М.С. /Български народен морски сговор/ в Бяла в лицето на капитан Малинчев и мичман І-ви ранг Кръстьо Куюджуклиев, чиято основна дейност била да организира културния живот в селището.
По инициатива на основателите били събрани книги от населението, след което библиотеката започва дейността си.
Дейността на читалището основно се състои в организиране на сказки /беседи/ по въпроси от изключителна важност за населението, курсове по лозарство, овощарство, шев и кройка и др. подобни разширяващи светогледа и възможностите на хората. Най- обемна работа читалището е имало с децата. То било любимо място за малките беленчета. През 1928 г. се открива детски театър с постановките “Снежната царица”, “Бедните деца”, “Мухите” и др. Провеждат се вечеринки, събори, детски утра.
Благодарение на ентусиазма и възможностите на учителите, от децата са подготвени и изнесени редица кратки пиески с поучително съдържание, тържества по случай бележити годишнини и големи християнски празници. След като по Закона за читалищата е оземлено и читалище “Пробуда”, то започва да разполага със собствени приходи, които в значителна степен подпомагат развитието на театралното дело. На сцената се поставят и по- сериозни театрални постановки, като основно актьорите са били учители.
Читалището напълно се утвърждава като културна институция.
През периода 1948-1950 г. благодарение на всеобщата трудова повинност, наличие на парични средства и желанието на населението се построява сградата, в която и до сега /2004 г./ служи за развитие на културни дейности.
През 1945 г. към читалището се сформира певческа група с ръководител Евтимия Радулова. По- късно групата започва да участва в районни и околийски прегледи на читалищните хорове, където колективът заема първите места. От 1952 г. до 1954 г. диригент на хоровия състав е младата учителка Морфа Йовчева. През 1954 г. ръководител става Никола Попов, а през 1955 г. диригент на хора е Радка Хитова- учителка. През 1956 г. на националния преглед на художествената самодейност в гр. София беленският женски хор става републикански първенец и получава лично поздравление от народния артист Филип Кутев.
От 1963 г. до 1990 г. под ръководството на Димитър Димитров беленския хор преживява своето златно време. Той извоюва отличието “Представителен хор”. През годините на своето съществуване колективът разучава 90 песни и изнася над 70 концерта.
Въз основа на постиженията в културната област са заложени и за развитие следните дейности: първия етаж на сградата включва киносалон със сцена и отопление, който може да се използва целогодишно; там се прожектират филми и се провеждат събрания; сцената се използва за театрални постановки и изяви на новосформирания женски хор към читалище “Пробуда”; към салона има помещения за гримьорни и една репетиционна стая, в която има пиано; на втория етаж се помещава библиотеката с хранилище, там е и кабината за прожекции. Библиотеката, която се намира в читалището предлага богат избор от заглавия в разнообразни жанрове. Всеки пребиваващ гражданин в Бяла може да стане член на библиотеката.
Около 1950 г. се сформира танцов състав, в който участват младежи и девойки от селото.
Изнасяли са се пиесите: “ Сребърният пръстен”, “Боряна”, “Когато гръм удари” и др.
От 1984 до 1986 г. ръководител на театралния състав е Елена Мръвкова и той изнася “Котка на радиатор” и “Хирошима”. Към читалището се сформира и театрално- сатерична група с ръководители: Стефан Димитров, Калчо Панделиев и Ани Костадинова.
От 1973-1979 г. работи танцов колектив с ръководител Иван Русанов. През 1980 г. танцовия състав е с художествен ръководител Деспа Калчева.
Други състави при читалище “Пробуда”: вокална група за руски песни с ръководител Росица Касабян; детски-музикален театър с художествен ръководител Снежана Джанева, а по-късно Малина Василева Михалкова; куклено-театрален състав с художествени ръководители Веселин и Мара Дионисеви. През 1974 г. се сформира вокално-инструментална група “Аспрос” с ръководител Алекси Иванов Панчев, а по- късно Георги Стратиев.
Важно място в дейността на читалището заема и седмото изкуство, което внася общобългарски и европейски привкус в културния живот.
Разнообразните по жанр спектакли и богатият филмов репертоар през летния сезон прокарват идеята за създаване на открита сцена. През 1974 г. в Бяла се изгражда летен театър.
През 2002 г. започва работа новия танцов състав с ръководител Деспа Калчева - с участието на деца и юноши от ОУ “Отец Паисий”. Сформира се и група за стари градски и народни песни с ръководител Любомир Любенов, група за скеч изпълнения в състав: Александър Салудски, Даниела Любомирова и Йорданка Николаева, както и нов вокално- инструментален състав: Апостол Георгиев, Иван Алексиев, Билян Балинов, Димо Пурнарев, Николай Христов, Катя Матева.
През месец април 2001 г. благодарение на спечелен проект от Община Бяла, започва основен ремонт на читалищната сграда.
В края на 2001 г. се прекратява дейността на детската театрална школа и скеч изпълненията.
Групата за народни песни попълва своя състав с девойки учащи в СОУ- гр. Бяла.
Танцовият състав се увеличава на 26 души с нов ръководител – Стефан Добрев.
С огромно желание продължава да изнася сценки и дългогодишният самодеец Александър Салудски.
Днес читалището се е утвърдило като културна институция, която организира редица културни мероприятия, съдейства за събиране и съхраняване на културно-историческото наследство на региона, както и за запазване на традициите. Към него работят танцови състави, изнасят се и театрални постановки, концерти.